Наследството на Л. Живкова: Прокълнат апартамент за милиони, последно Божков, и пари, дарени на нейната фондация, неизвестно чия след 1989 г.
След мистериозната злополука , която претърпява, и след злополуката на колата за спешна помощ, която я кара към болничното заведение, както писахме през вчерашния ден, принцесата на соца Людмила Живкова в никакъв случай повече не е същата, бърза да отвори България към света и към духовността, да построи НДК, Монумента Знаме на мира – Камбаните край мястото на злополуката на Околовръстното шосе, Галерията за задгранично изкуство, Класическата гимназия, Италианския колеж, да показа тракийското злато на света, да провежда честването на 1300 година България и още доста неща. Да остави материално и духовно завещание.
Когато почива на 39 година при неизяснени и до момента условия към гибелта й в държавната вила Калина в Бояна, тя оставя значително завещание на двете си деца – Евгения и Тодор, което в голямата му част те подаряват на фондацията, която тя е основала и която след 1989 година с всичките си пари и културни полезности попада под неизвестно чий тъкмо в действителност надзор.
Важно е първо да разкажем за последната половин година на Людмила. По спомените на щерка й Жени, тя обикаля трескаво света – от Индия до Мескико, Германия, Австрия и доста други страни, с цел да показва тракийското злато, да приготвя честванията в чужбина на 1300 година България, в това време открива НДК и свършва още куп неща.
Така е до последния месец от живота си, когато татко й – държания глава Тодор Живков, я принуждава поради тежкото й прочувствено безсилие да почива с него в държавна вила на Боровец.
Именно оттова тя взема колата си на 20 юли 1981 година и се прибира незабавно в София, откакто се скарват, прибира се в къщата в Бояна на НСО – тогава Управление безопасност и охрана (Пето управление н, в която живее, когато не желае да бъде в града.
Влиза във ваната в 2 часа по обед на 21 юли и е открита безжизнена 4 часа по-късно. В акта за гибелта й, който наред с другите медицински светила, подписва личният й вуйчо акад Атанас Малеев е посочен " ненадейно настъпил мозъчен кръвоизлив, и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението ".
Според спомените на нейната секретарка тя е дала, още преди да тръгне за Боровец, бели кърпички – знак за разлъка, на просветния министър Александър Фол и брачната половинка му – нейни близки другари и съидейници. Като е обяснила, че " злите сили ”, не желаят повече тя да оглавява българската просвета, откъдето идват и версиите за съветската интервенция поради нейното излизане от каноните на соца и комунистическите канони, което постанова и на цяла България.
Дъщеря й Жени Живкова отхвърля като фантасмагории тези версии, в това число и загатна на нейния заместник-министър в културата и непосредствен другар Любомир Левчев за побелелия на ръката й неин обичан пръстен, което съгласно него е доказателство, че е отровена.
Но тъй като тематиката ни е за наследството на принцесата на соца у нас, откакто в предходни епизоди разказахме за перипетиите към останалото от Грейс Кели и Даяна, дано да разкажем за него.
Оновната част от наследството на Людмила Живкова е от нейните възнаграждения. Споменахме Александър Фол - професорът по тракология е съавтор с нея на една от многочислените й книги. Издадени са 13 тома на принцесата на соца за няколкото й години във властта – основно 1975 – 81 година На съображение секретна заповед от 1971 година на тогавашния ръководител на Комитета за просвета и неин предшественик Павел Матев, за речи и отчети на членовете на Политбюро и секретарите на Централен комитет се изплащат възнаграждения от 250 лева на авторска кола (16 страници). Това е 2 пъти повече от тогавашните цени. За Живков обаче са плащани и по 600 лева на кола.
Людмила Живкова също е член на Политбюро и е имала право на спецхонорар. Ако татко й взема към 50 000 лева на книга, значи нейните възнаграждения евентуално са били към 20 000 лева, пресметнато по ВИП цената. Важна детайлност е обаче, че някои от нейните книги са издавани и на други езици. На процедура съвсем всички – на съветски, част на британски, немски и други Това би трябвало да й е донесло и спомагателни възнаграждения от ретиражи.
Така е мъчно да се пресметна какви тъкмо суми са се събрали от книгите на министъра на културата на България Людмила Живкова. Не е ясно и на каква стойност е присъдената й Димитровска премия – различините финансови еквиваленти на наградата са от 3 000 до 16 000 лева съгласно степента и получателя, само че няма по какъв начин да се ревизира котировката на нейната.
Това, което сигурно се знае, е дарението на голямата част от това завещание на нейните деца от тях на фондация " Людмила Живкова ”. Не се знае единствено кой в действителност я управлява от 1989 година до през днешния ден, тъй като не е фамилията й.
Основната активност на благотворителната институция от нейното основаване е да събира български творби от чужбина и да изкупува наред с това международни шедьоври за попълване на българските галерии – като влязлата през последните години в Квадрат 500 НГЧИ в постройката на прелестно възобновената от Живкова постройка на първата софийска печатница зад храм-паметника Александър Невски.
Истинска изложба е големият апартамент, който остава притежание на фамилията й след нейната гибел. Неизброими са творбите на изкуството – голямата част от тях са дарове от гостували на Людмила Живкова и Иван Славков български и международни хора на изкуството – от Дечко Узунов и Светлин Русев до Кармело Гонсалес.
Не е ясно дали тяхната стойност не е по-висока от цената на жилището през днешния ден и дали тази артколекция не дава началото и не възпламенява по събирането на духовни полезности от предприемача Васил Божков. Защото точно той купува за 300 000 $ голямото жилище от вдовеца на Людмила Живкова – Иван Славков преди 30 година
Апартаментът с 6 спални, голям хол, сервизни пространства, личен гараж и други екстри на тогавашния бул. Толухин 14, в този момент бул. Левски 79, е с невероятната за соца повърхност от 372,88 кв.м.
Причината е, че той е издигнат още по царско време, а неговият тогавашен притежател Добри Минов, също предприемач, по формалната версия се самоубива. А по легендата във семейството му е самоубит посредством боричкане от 4-тия етаж от въпросното жилище от сътрудници на Държавна сигурност. Преди това е лежал зад решетките след промяната на властта.
В продължение на 21 години след гибелта му през 1948 година апартаментът се употребява от Управление безопасност и охрана (Пето управление н, в този момент НСО.
През 1969 година в него се нанасят след сватбата си Людмила Живкова и Иван Славков. В началото техният салон е най-изисканият и с най-големите купони в София.
Жилището минава към Държавния съвет след 1971 година, ръководен от Тодор Живков като ръководител, и след гибелта на щерка му нейният вдовец го придобива. Според следствие на Маргарита Михнева по документите от 1983 година това станало против символичните 6000 лева Днес е невероятно тази информация да се ревизира.
На Славков и сина му Тодор, които населяват жилището, квартирата също не донася шанс. И те, като първия притежател, минават през арести след промяната на властта, с която те на собствен ред са свързани.
Именно това им постанова през 1992 година, когато семейството Живкови е нападана от всякъде, с блокирани сметки и безусловно без средства за битие, да се разделят с парцела и да го продадат на Васил Божков, тогава изгряваща звезда на първичното струпване на капитала и член на първата организация на едрия бизнес Г13.
На който, на собствен ред, също апартаментът, както се оказа не донесе шанс с 19-те каузи, които му бяха заведени.
Славкови, които са късметлии, съумяват да спасят жилището от рестутиция, защото по закон са добросъвестни трети притежатели на парцела и страната няма право да го върне на наследниците на първичния притежател. Тъй като им е и само жилище, нямат право да им го лишават и по други аргументи.
И до гибелта си Иван Славков правеше действия да бъдат върнати всички предмети, които след рухването на тъста му от власт, са взети при обиските в прокълнатия апартамент. Не е ясно тъкмо кои скъпоценни обекти е имал поради и дали не става въпрос точно за част от артколекцията, чиято стойност най-вероятно е била по-висока от сегашните примерно 3 милиона евро, които коства в настоящи цени жилището в самото сърце на София до мавзолея на първия държател на освободена България Александър Батенберг.
Когато почива на 39 година при неизяснени и до момента условия към гибелта й в държавната вила Калина в Бояна, тя оставя значително завещание на двете си деца – Евгения и Тодор, което в голямата му част те подаряват на фондацията, която тя е основала и която след 1989 година с всичките си пари и културни полезности попада под неизвестно чий тъкмо в действителност надзор.
Важно е първо да разкажем за последната половин година на Людмила. По спомените на щерка й Жени, тя обикаля трескаво света – от Индия до Мескико, Германия, Австрия и доста други страни, с цел да показва тракийското злато, да приготвя честванията в чужбина на 1300 година България, в това време открива НДК и свършва още куп неща.
Така е до последния месец от живота си, когато татко й – държания глава Тодор Живков, я принуждава поради тежкото й прочувствено безсилие да почива с него в държавна вила на Боровец.
Именно оттова тя взема колата си на 20 юли 1981 година и се прибира незабавно в София, откакто се скарват, прибира се в къщата в Бояна на НСО – тогава Управление безопасност и охрана (Пето управление н, в която живее, когато не желае да бъде в града.
Влиза във ваната в 2 часа по обед на 21 юли и е открита безжизнена 4 часа по-късно. В акта за гибелта й, който наред с другите медицински светила, подписва личният й вуйчо акад Атанас Малеев е посочен " ненадейно настъпил мозъчен кръвоизлив, и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението ".
Според спомените на нейната секретарка тя е дала, още преди да тръгне за Боровец, бели кърпички – знак за разлъка, на просветния министър Александър Фол и брачната половинка му – нейни близки другари и съидейници. Като е обяснила, че " злите сили ”, не желаят повече тя да оглавява българската просвета, откъдето идват и версиите за съветската интервенция поради нейното излизане от каноните на соца и комунистическите канони, което постанова и на цяла България.
Дъщеря й Жени Живкова отхвърля като фантасмагории тези версии, в това число и загатна на нейния заместник-министър в културата и непосредствен другар Любомир Левчев за побелелия на ръката й неин обичан пръстен, което съгласно него е доказателство, че е отровена.
Но тъй като тематиката ни е за наследството на принцесата на соца у нас, откакто в предходни епизоди разказахме за перипетиите към останалото от Грейс Кели и Даяна, дано да разкажем за него.
Оновната част от наследството на Людмила Живкова е от нейните възнаграждения. Споменахме Александър Фол - професорът по тракология е съавтор с нея на една от многочислените й книги. Издадени са 13 тома на принцесата на соца за няколкото й години във властта – основно 1975 – 81 година На съображение секретна заповед от 1971 година на тогавашния ръководител на Комитета за просвета и неин предшественик Павел Матев, за речи и отчети на членовете на Политбюро и секретарите на Централен комитет се изплащат възнаграждения от 250 лева на авторска кола (16 страници). Това е 2 пъти повече от тогавашните цени. За Живков обаче са плащани и по 600 лева на кола.
Людмила Живкова също е член на Политбюро и е имала право на спецхонорар. Ако татко й взема към 50 000 лева на книга, значи нейните възнаграждения евентуално са били към 20 000 лева, пресметнато по ВИП цената. Важна детайлност е обаче, че някои от нейните книги са издавани и на други езици. На процедура съвсем всички – на съветски, част на британски, немски и други Това би трябвало да й е донесло и спомагателни възнаграждения от ретиражи.
Така е мъчно да се пресметна какви тъкмо суми са се събрали от книгите на министъра на културата на България Людмила Живкова. Не е ясно и на каква стойност е присъдената й Димитровска премия – различините финансови еквиваленти на наградата са от 3 000 до 16 000 лева съгласно степента и получателя, само че няма по какъв начин да се ревизира котировката на нейната.
Това, което сигурно се знае, е дарението на голямата част от това завещание на нейните деца от тях на фондация " Людмила Живкова ”. Не се знае единствено кой в действителност я управлява от 1989 година до през днешния ден, тъй като не е фамилията й.
Основната активност на благотворителната институция от нейното основаване е да събира български творби от чужбина и да изкупува наред с това международни шедьоври за попълване на българските галерии – като влязлата през последните години в Квадрат 500 НГЧИ в постройката на прелестно възобновената от Живкова постройка на първата софийска печатница зад храм-паметника Александър Невски.
Истинска изложба е големият апартамент, който остава притежание на фамилията й след нейната гибел. Неизброими са творбите на изкуството – голямата част от тях са дарове от гостували на Людмила Живкова и Иван Славков български и международни хора на изкуството – от Дечко Узунов и Светлин Русев до Кармело Гонсалес.
Не е ясно дали тяхната стойност не е по-висока от цената на жилището през днешния ден и дали тази артколекция не дава началото и не възпламенява по събирането на духовни полезности от предприемача Васил Божков. Защото точно той купува за 300 000 $ голямото жилище от вдовеца на Людмила Живкова – Иван Славков преди 30 година
Апартаментът с 6 спални, голям хол, сервизни пространства, личен гараж и други екстри на тогавашния бул. Толухин 14, в този момент бул. Левски 79, е с невероятната за соца повърхност от 372,88 кв.м.
Причината е, че той е издигнат още по царско време, а неговият тогавашен притежател Добри Минов, също предприемач, по формалната версия се самоубива. А по легендата във семейството му е самоубит посредством боричкане от 4-тия етаж от въпросното жилище от сътрудници на Държавна сигурност. Преди това е лежал зад решетките след промяната на властта.
В продължение на 21 години след гибелта му през 1948 година апартаментът се употребява от Управление безопасност и охрана (Пето управление н, в този момент НСО.
През 1969 година в него се нанасят след сватбата си Людмила Живкова и Иван Славков. В началото техният салон е най-изисканият и с най-големите купони в София.
Жилището минава към Държавния съвет след 1971 година, ръководен от Тодор Живков като ръководител, и след гибелта на щерка му нейният вдовец го придобива. Според следствие на Маргарита Михнева по документите от 1983 година това станало против символичните 6000 лева Днес е невероятно тази информация да се ревизира.
На Славков и сина му Тодор, които населяват жилището, квартирата също не донася шанс. И те, като първия притежател, минават през арести след промяната на властта, с която те на собствен ред са свързани.
Именно това им постанова през 1992 година, когато семейството Живкови е нападана от всякъде, с блокирани сметки и безусловно без средства за битие, да се разделят с парцела и да го продадат на Васил Божков, тогава изгряваща звезда на първичното струпване на капитала и член на първата организация на едрия бизнес Г13.
На който, на собствен ред, също апартаментът, както се оказа не донесе шанс с 19-те каузи, които му бяха заведени.
Славкови, които са късметлии, съумяват да спасят жилището от рестутиция, защото по закон са добросъвестни трети притежатели на парцела и страната няма право да го върне на наследниците на първичния притежател. Тъй като им е и само жилище, нямат право да им го лишават и по други аргументи.
И до гибелта си Иван Славков правеше действия да бъдат върнати всички предмети, които след рухването на тъста му от власт, са взети при обиските в прокълнатия апартамент. Не е ясно тъкмо кои скъпоценни обекти е имал поради и дали не става въпрос точно за част от артколекцията, чиято стойност най-вероятно е била по-висока от сегашните примерно 3 милиона евро, които коства в настоящи цени жилището в самото сърце на София до мавзолея на първия държател на освободена България Александър Батенберг.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ